Луксозно издание от  251 страници събра историята на първата българска световна рекордьорка по лека атлетика Йорданка Благоева. Родената в монтанското село Горно Церовене известна българска спортистка днес гостува на кмета Златко Живков, за да му връчи екземпляр от отпечатаната наскоро биография. Заглавието на книгата е „Босоногата кралица – Йорданка Благоева и седемте крачки към върха”, а автор е Юлия Пискулийска.  При визитата си в Монтана знаменитата лекоатлетка бе придружавана от Митко Димитров – управител на общобългарска фондация ТАНГРА ТанНакРа – издател на биографичния сборник с текстове и снимки.   

Той е послание към младите хора и разказ за годините на постоянство, труд и изпитания, през които се преминава до часа на успеха.

Многократната балканска и републиканска шампионка от 1963 до  1980 година прави първия български рекорд в скок височина през 1972 година в Загреб, когато преодолява летвата на  194 см с  коремно - претъркалящ стил.  Няколко месеца по-рано Благоева става сребърен медалист от олимпиадата в Мюнхен. През 1973 година в Ротердам – Холандия, постига  световен рекорд и в зала с 192 сантиметра висок скок и е обявена за най-добра атлетка на Европа.

За часовете преди скокът Йорданка Благоева пише:

„Трябва да поддържаш топлината си, но и да имаш усет – да не допуснеш преумора. И така – с часове. Накрая когато си най-уморен, трябва да преодолееш най-високата летва. Летвата, обичана и мразена. Засилваш се седем крачки, последните няколко слизаш ниско долу и …излиташ. Минаваш като птица над летвата . Падаш на скочището и виждащ как летвата те гледа някъде от високо. Сякаш ти казва: „Позволих и да прелетиш над мен”. Или я прегръщаш и падаш заедно с нея . Сякаш ти е сърдита  и не те пуска да прелетиш. Това са незабравими мигове. Седем крачки и миг полет. Миг, който е събрал труд, лишения , години пот. Но миг на върховно удоволствие”.

Енергията на родното място е другото усещане, важно за Благоева. „Мога да го сравня само с това да чуеш българския химн на стълбицата на победителите”, казва тя. Любовта към родното, връзката с природата и хората, заемат голяма част от биографичната книга, а заглавието „Босоногата кралица” атлетката обяснява така:

„По мое време нямаше шпайк за маховия крак и всъщност с него скачах боса. Много обичам да съм боса и на националните лагери в „Спортпалас”  непрекъснато ходех боса. Затова всички ме наричаха Босоногата кралица.  

Йорданка Благоева: