"Синя стая" за работа с деца, жертви и свидетели на престъпления, деца в конфликт със закона и техните семейства, бе открита днес в Монтана. Тя е 13-та в страната,  първата е открита през 2009г. в Шумен. Проектът се финансира от УНИЦЕФ – България, с подкрепата на Областна администрация и Община Монтана. Срокът на проекта е 10 месеца, а размерът на финансовата помощ от УНИЦЕФ България за страната е близо 170 000 лв. Помещението в Монтана се намира в жк ”Аврора” и е осигурено от местната власт. „Синята стая" е специализирано място за изслушване на деца като се състои от две части, разделени с т.нар. „венецианско стъкло“. Едното помещение, в което професионалистът води изслушването или разпита, е уютна и приветлива стая. Тя е оборудвана с видео и звукозаписна техника, която позволява изготвяне на видео и звукозапис. Обстановката е дружелюбна, отсъстват външни дразнители и предразполага детето да се чувства спокойно ида изрази свободно своите мисли, да разкаже за преживяното. Там обучен професионалист подготвят детето за изслушване или разпит, след което може и той да извърши това. Второто помещение е стаята за останалите участници в процедурата по изслушването или разпита. В зависимост от това дали процедурата се отнася до етап от наказателния процес или има гражданско -процесуален или административен характер, в него могат да се намират съдия, прокурор, разследващ полицай, следовател, обвиняем и неговия адвокат, родителите на детето или други участници в съответната процедура, които виждат детето, без то да има визуален контакт с тях. Останалите участници в процеса имат възможност да чуват всички, задавани от обучения професионалист въпроси, отговорите на детето, както и да задават въпроси, когато това е възможно и позволено с оглед на конкретното производство, посредством водещия. Използването на специализирани помещения за изслушване и разпит, особено за децата свидетели и жертви на насилие, се утвърждава в България през последното десетилетие в съответствие с съществуващите добри практики в страни като Норвегия, Швеция, Исландия, както и на опита на Франция и Полша, съобразени с международните стандарти и пригодени към българската ситуация.